Новата наука наречена „хронобиология” изследва ритъма на живота, подаден от природата, движението на Слънцето и фазите на Луната. Нашите органи, интелектът и душата ни функционират в строго определени времеви ритми, които съответстват на денонощни, месечни и годишни цикли.

ХронобиологияЗа съвременните хора етапът на тази естествена хармония с природните ритми отдавна е отминал. С настъпването на индустриализацията, ние сме принудени да игнорираме много естествени ритми на вътрешните часове, които тиктакат във всеки от нас. Подчиняваме своя живот на дневния график, който ни диктува съвременния свят с неговата развита техника. Работим в определени часове, независимо дали това ни харесва или не. Храним се в определените часове, дори и да не сме гладни. Дори любовта отлагаме за най – доброто за обществото време – късната вечер. Превръщаме нощта в ден с помощта на изкуствена светлина. Всичко това и още много други подобни неща, ни отклоняват от естествените природни ритми.

Според един от бащите на науката хронобиология д-р Франц Халберг (биолог от университета в щата Минесота, САЩ) нашият организъм си има своите срокове за изпълнение на различни работи. Ето и едни от най – интересните заключения, до които се е стигнало в тази уникална наука – хронобиологията.

 

Час за контакти – нашето ръкостискане е най–силно между 9 и 10 часа сутринта.

Час за майсторство – пръстите са най–сръчни между 15 и 16 часа.

Час за инжекции – нашата кожа е най–слабо чувствителна към инжекции в 9 часа сутринта.

Час за физкултура – нашите мускули са най–податливи на раздвижване в 13.30 часа.

Час за любов – най–голямата секреция на полови хормони е в 8 часа сутринта.

Час за храносмилане – най–много стомашен сок се образува в 13 часа дори ако човек не е ял нищо.

Час за имунитет – най–ефективно имунната система предпазва от инфекции в 22 часа.

Час за раждане – повечето деца се появяват на бял свят между 24 и 4 часа сутринта.

Час за отпуснатост – най–ниското кръвно налягане е между 4 и 5 часа сутринта.

Час за алкохол – най–ефективно черният дроб разгражда алкохола между 18 и 20 часа.

Час за спорт – най–интензивно дишат белите дробове между 16 и 18 часа.

Час за сетивните органи – усещанията за вкус, слух и обоняние са особено изострени между 17 и 19 часа.

Час за растеж – косите и ноктите нарастват най–бързо между 16 и 18 часа.

Час за творчество – най–активно работи мозъка между 10 и 12 часа.

Час за общуване – най–тежко се понася самотата между 20 и 22 часа.

Час за красота – най–добре проникват козметичните средства в кожата между 18 и 20 часа.

Час на слепотата – остротата на зрението на шофьорите се понижава най–силно в 2 часа през нощта.

Час за грешки – най–много грешки в работата се допускат при работниците от нощната смяна между 3 и 4 часа.

 

Нашият вътрешен часовник се определя най–вече от епифизата,  която регулира режима на сън и бодърстване. В този процес особено важна роля играе смяната на свело и тъмно. Гените също са от голямо значение. В наследствения материал е точно предписано например от колко часа сън има нужда нашето тяло. При някои може да са 4 часа, при други 8 часа, при трети 10 часа и т.н.

Хронобиологията е една изключително интересна наука, която вече е открила стотици ритми в тялото ни, които регулират нашия организъм и процесите в него. Като започнем от телесната температура, минем през степента на внимание, потентността и стигнем до способността за зачеване, както и много други. Ако искаме да живеем в хармония с природата и нашето тяло, добре е да се научим да следваме и да улавяме малко повече естествените си ритми.