По данни на УНИЦЕФ всяка година около 275 милиона деца по целия свят попадат под „кръстосания огън“ и стават свидетели на различни форми на домашно насилие.

Освен преки жертви, децата ни могат да станат неволни участници като са свидетели на агресивни прояви над член от семейството, като чуват заплахи и шумове от съседната стая, като наблюдават последиците от разправата (синини, кръв, скъсани дрехи, счупени предмети), като усещат напрежението около тях (настръхването на майката при отварянето на входната врата). В мнозинството от случаите в световен мащаб (над 90%) се касае за агресивно и насилствено поведение на роднина от мъжки пол към такъв от женски. Независимо от формата на тормоз, това неминуемо може да остави непоправими белези в съзнанието на детето, които ще му останат доживот.

Емоционален ефект

Децата израснали в подобна проблемна среда често стават страхливи и тревожни. Винаги са нащрек, в очакване следващата свада да настъпи. Тъй като те не могат да разберат какво предизвиква тези ситуации, не могат и никога да се чувстват наистина спокойни. Винаги се притесняват за себе си, майка си и братчетата/сестричетата си, а често могат и да се усещат слаби и безпомощни.

Родителите възпитават детето да пази в тайна това, което се случва вкъщи и това го изяжда отвътре. Поведението му може да варира от това да се самообвинява, че не може да предотврати експлозивните ситуации, до това да обвинява майка си, че е техен причинител. Изолацията и отдръпването на детето се подсилва от факта, че увлечени в ежедневни скандали, родителите му рядко имат време за него и неговите нужди.

Поведенчески ефект

Емоционалните реакции на децата, които са въвлечени в домашно насилие, могат да включват страх, вина, срам, проблеми със съня, тъга, депресия, гняв (към агресора, но и към жертвата). Появяват се и физически проблеми - болки в стомаха, главобол, нощно напикаване, загуба на фокус. Не са редки и случаите на наранявания в случаи, когато детето се опитва да застане между родителите си и да укроти скандала.

Постоянната тревожност прераства в загуба на продължителен фокус, което се проявява в проблеми и ниски оценки в училище. Има възможност да се появят проблеми в развитието на моторните и когнитивните функции. Постоянното излагане на агресия се пренася и у детето, а то от своя страна я излива върху околните или себе си.

Дългосрочен ефект

Домашното насилие у дома нанася тежки психологически травми на подрастващите. На тях винаги ще им липсва здравословната домашна обстановка на любов, разбирателство и единство. Момчетата порастват с нагласата, че това отношение между мъж и жена е нормално и могат да пренесат това поведение в бъдещите си връзки. Тъй като от малки се идентифицират и търсят силата, не е изключено агресорът да се превърне в техен модел на поведение и личност, на която искат да приличат. Момичетата, растящи в подобна среда, могат да свикнат с мисълта, че такова отношение е нормално, даже стандартно за една връзка.

 Децата от проблемни домове имат много по-голям риск да развият бъдещи проблеми с алкохол и наркотични вещества, посттравматичен стрес, депресивни състояния или тенденции за престъпност в младежка и зряла възраст. Домашното насилие е причина номер 1 децата да опитват да избягат от дома си.

Добра идея е родители да търсят съвет в център за личностно развитие. Все пак, детската личност се оформя по модел на родителя.

Нарушаването на тишината, която витае около домашното насилие, е ключът към осигуряване на гласност и достъпност до проблема. Само общите ни усилия като общество могат да дадат сигурност на жертвите да се изправят и да потърсят помощ.