Всички са наясно какво представлява играта на руска рулетка – пъха се един патрон в револвера, върти се барабана и после някой пробва късмета си, натискайки спусъка. Гърците създадоха гръцка рулетка – след като изхарчиха всички кредити и отказаха да ги връщат, те изпаднаха в технически дефолт, при което поискаха от Европа нови 30 милиарда евро, а едновременно с това обявиха референдум, като правителството призова на референдума да се гласува против условията на Брюксел – както и стана. Резултата от цялата игра е, че Гърция е на косъм от напускане на еврозоната, а се чуват и гласове, които искат Гърция вън от Европейския съюз.

 

Създаде се опасен прецедент – страна от “първия свят”, стара демокрация, стара членка на Европейския съюз, изпадна в неплатежоспособност. Това способства за всичко друго, но не и за стабилността на Европа и на нейната валута – еврото.

 

Гърция трябва да проведе не просто реформи – това е много слаба дума, която не дава никаква представа какво всъщност трябва да се случи в Гърция. Гръцката задлъжнялост е огромна – 315 милиарда евро, което представлява около 178 процента от гръцкия Брутен Вътрешен Продукт. И сега е много важно да се отговори на въпроса – как Гърция стигна до тук.

 

Още преди да бъде приета в ЕС, Гърция беше страна със слаба икономика и голям бюджетен дефицит, който се покриваше за сметка на инфлацията. След като Гърция влезе в ЕС, започна да покрива бюджетния си дефицит от вземаните кредити, които кредиторите щедро отпускаха.

 

След влизането в Европейския съюз, армията от гръцки държавни чиновници започна стремително да расте. Работното време на тези чиновници беше до 13 часа на обед – лукс, който никой друг в Европа не си позволява. Заплатите на държавните служители бяха огромни, а бонусите им – невероятни. Мнозина вземаха не само 13-та и 14-та, но дори и 15-та заплата в края на годината. Някои получаваха бонуси за това, че са дошли навреме на работа. Заплатата на един машинист в държавните гръцки железници беше над 10 000 евро на месец, а самият министър на транспорта на Гърция беше казал още преди много време, че е по-изгодно пътниците да се извозват с таксита, отколкото с влакове. Разходите на гръцките държавни железници бяха 1 милиард и 250 милиона евро годишно, а приходите – 250 милиона евро годишно, т.е. само железниците носеха на Гърция дефицит от един милиард евро. За съжаление, ситуацията в почти всички отрасли на гръцката икономика беше идентично. В същото време гръцките пенсионери не само получаваха пенсии, по-големи от пенсиите на германските пенсионери, но и се пенсионираха средно с 6 години по-рано в сравнение с германските си колеги. Беше ясно, че подобна идилия не може да продължава до безкрайност. И ето, че тя наистина свърши.

 

В период на сериозна криза, когато се затварят банки и се обезценяват акции, и обикновените хора и големите инвеститори се обръщат към недвижимите имоти като към едно от последните средства за спасение на капитала. Подобна ситуация се наблюдава и в момента – фондовите борси в Европа и по света вече търпят чувствителни загуби поради гръцката криза, докато на пазара на недвижими имоти в цяла Европа се наблюдава раздвижване и повишаване на цените. България, като част от Европейския съюз, също не е изключение – българските имоти поскъпнаха през второто тримесечие на 2015 година. Сред градските имоти по морето най-изгодна продължава да бъде покупката на апартаменти в Бургас – цената на жилищата в по-малкия морски град е около 660 евро за квадратен метър. Във Варна цените са до 18-20 процента по-високи.

 

Гръцката трагедия ще продължи, независимо дали Гърция ще напусне еврозоната или не – никой няма да отпише всички дългове на нашата южна съседка. Това дава основание на експертите по имоти да прогнозират трайна тенденция на поскъпване както на българските имоти, така и на имотите в целия Европейски съюз в близките 12-18 месеца.