Известно е, че пробиотиците са полезни микроорганизми, които населяват червата. Много и различни фактори могат да увредят нормалната микрофлора и да доведат до разнообразни нарушения във функциите на организма – дефицит в синтеза на различни вещества, по-голяма податливост на токсини и патогенни микроби и други. Ето защо много хора добавят към диетата си специализиран продукт, който съдържа пробиотични култури. Много и различни неща са изписани за тези "добри" бактерии, тъй като и разнообразието на пробиотици е голямо.

По отношение на пробиотичните продукти, специалистите са единодушни, че най-важните фактори са съставът и редовният прием. Все пак обаче, макар и по-рядко задаван, въпросът "кога е най-подходящо да се приема пробиотичен продукт?“, оказва се, не е без значение.

Различни фактори трябва да се вземат предвид, в литературата могат да се намерят и противоречиви данни, ето какво съветват нашите експерти.

На първо място, както казахме и по-горе, важно е пробиотичният продукт да бъде приеман по едно и също време на деня, всеки ден. Това го превръща в част от ежедневната рутина и намалява риска от пропускане на прием. Последното, от своя страна, ще доведе до по-слабо колонизиране на червата с полезни бактерии, т.е. до компрометиран ефект. Друг въпрос, по който учените са единодушни, е че най-големият риск за пробиотичните култури е екстремно киселата среда в стомаха. Ето защо целим полезните бактерии да попаднат в стомаха в момент, когато киселинността е по-слаба, както и да прекарат там максимално кратко време, след което да преминат в червата, където изпълняват функциите си и се размножават. Търсенето на слаба киселинност и бърз пасаж може да доведе до леко противоречие, тъй като най-бързо пробиотиците ще преминат през празен стомах, такъв, какъвто е той рано сутрин, минимум половин час преди хранене или минимум 2-3 часа след нахранване. В тези случаи обаче, киселинността е по-висока и може да увреди бактериите дори и при кратка експозиция. Нещо повече, ако се използват предварително изсушени (лиофилизирани) бактериални култури, те жадно ще поглъщат всяка влага, до която се докоснат и попаднали в стомаха с висока концентрация на солна киселина, биха загинали в голяма степен. Някои производители, с цел да избягнат този проблем, предлагат пробиотици на прах, които се разтварят предварително във вода, за да попаднат в стомаха вече „активирани“. Приемът на храна понижава киселинната концентрация в стомаха, тъй като солната киселина се „ангажира“ в храносмилането. Тя разгражда компоненти от приетата храна, както и активира храносмилателни ензими. Пълният стомах обаче, се изпразва по-бавно и пробиотици, приети веднага след нахранване, ще се задържат твърде дълго в стомаха. Ето защо специалистите препоръчват пробиотиците да се приемат по време на хранене или пък около 30 мин след нахранване. В първия случай, киселинността ще е намаляла, в известна степен, заради приема на храна, а пробиотикът ще премине в червата заедно с храната (а не изцяло след храната). Във втория случай 30 мин след нахранване, киселинността все още ще е по-слаба, отколкото на празен стомах, а част от храната ще е преминала, т.е. до изпразването на стомаха ще има по-малко време. Препоръчва се също и обилен прием на течности, като е добре да се избягват фрешове и сокове с висока киселинност, а да се предпочита вода и прясно мляко.

Разбира се, най-важният фактор, по отношение успешното усвояване на пробиотика, е неговата фармацевтична форма. Ако производителят използва стомашно-устойчиви капсули, подборът на конкретно време за прием на продукта неминуемо става по-маловажен, тъй като, независимо дали са приети преди, по време или след храна, тези капсули следва да осигурят на полезни бактерии безопасно преминаване през стомаха и активирането им в червата в последствие.