Рискове при сключване на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
По своята същност договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден договор, със страни собственикът на имота и трето лице, което поема задължение за гледането и издръжката на собственика. Договорът също така е алеаторен, т.е при него има една неяснота и неопределеност на имуществената престация.Тази неяснота произлиза от обстоятелството, че от една страна задължението за издръжка и гледане е за напред във времето, а от друга страна не се знае продължителността на живот на първоначалния собственик на имота.Излиза, че точният обем на грижите и времетраенето им не е ясен още от момента на сключването му.
Основните характеристики на такъв тип договори, показващи противоречивия им характер ще бъдат изброени по-долу:
1. Този тип договори предполага или живеене на двете страни заедно или поне чести посещения с оглед предоставяне в пълен обем на нужните грижи, както и създаване на една спокойна обстановка, така че на прехвърлителя да му се създава комфортен живот, чрез разговори, грижи и заинтересованост за състоянието му.
Издръжката на първоначалния собственик на имота включва разходи за храна, отопление, вода и всякакви други режийни разноски, лечение (при необходимост включващо лекарства, разходи за медицински персонал), дрехи и др., които са необходими за един пълноценен живот.
Гледането на първоначалния собственик на имота представлява осигуряване на нормален и спокоен живот докато е жив, полагане на грижи да се обслужва лицето, за здраве, хигиена и грижи в домакинството (готвене, пране, почистване).
2. Най-честият проблем с договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е неспазване на задължението за полагане на дължимите грижи или непредоставяне на необходимата издръжка от лицето, което придобива имота. В повечето случаи тези лица не престират необходимите грижи и не дават издръжка, която би задоволила прехвърлителя.Затова е много важно страните преди сделката да определят точен размер на издръжката и да се знаят още какви конкретни грижи ще се полагат.Единствено по този начин ще се гарантират правата на първоначалния собственик на имота. Защото при неизпълнение на задълженията на приобретателя (лицето, което трябва да се полага грижи), то договорът ще подлежи на разваляне по съдебен ред. А един съдебен процес при този вид сделки не е лек, още повече че трудно се доказва дали положените грижи отговарят на очакваното и дължимото към първоначалния собственик на имота.
3. Този вид договори са рискови и често водят до разногласия и противоречия между наследниците на собственика на имота, тъй като с такъв вид договори се накърнява запазената част на останалите наследници, която е по закон. Останалите наследници ще бъдат ощетени с такъв вид сделки, тъй като този имот няма да се включи в наследството. Този договор е възмезден, а не безвъзмезден като дарението и затова оспорването му от сънаследниците би било значително затруднено, дори да накърнява техните запазени части.Докато при дарението въпреки завещателни разпореждания и дарения, не може да се накърни тази запазена част за наследниците.Тогава наследниците могат да искат намаляване на завещателните разпореждания и дарения до необходимия размер за запълване на тяхната запазена част, която е по закон.
4. При договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане приобретателя (лицето, което ще се грижи за собственика на имота) има правото след сделката да се разпореди както намери за добре с имота, в т.ч. да го продава, заменя, дарява, да учредява тежести и каквото друго прецени. Затова при сключване на договора, прехвърлителят (собственика на имота) трябва задължително да запази своето пожизнено право на ползване върху имота. Само по този начин ще избегне опасността от продажба на имота от приобретателя (този, който е поел задължение за издръжката и гледането). Ако е учредено право на ползване, дори имотът да бъде продаден, ипотекиран или разпореден по някакъв друг начин, то никой освен ползвателя не би имал право да използва имота.
5. В случай, че се сключи такъв тип договор, с оглед защитата на прехвърлителя е добре да се запише следното: При смърт на приобретателя (лицето, което ще полага дължимите грижи) да пише, че договорът може да бъде изпълняван само от приобретателя-тогава със смъртта му договорът се прекратява, да се конкретизира обема на дължими грижи и точен размер на издръжката.
6. Трябва да се има предвид, че ако приобретателят (лицето полагащо дължимите грижи) е в брак, то имотът става собственост и на двамата съпрузи.
Като цяло договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане има много неясноти и противоречия и трудно се разваля ( в случай, че собственика на имота не е доволен от грижите на лицето на което прехвърля имота си). Затова е препоръчително страните предварително да са се споразумели за очакваните грижи и размера на издръжката. В противен случай, често в практиката се стига до разваляне по съдебен ред, което е една много тежка и тромава процедура.
Автор: Елисавета Левичарова