Видове и приложение на зъбните импланти
Има четири основни типа дизайни на зъбни импланти, които са се доказали като ефективни и широко се използват в съвременната стоматология - събпериостилна форма, форма на острие, така наречената рамус конструкция и самостоятелни дентални импланти, които заместват само един липсващ зъб (endosseous root-form implants). Последните са най-широко разпространените и използвани в стоматологията.
Самостоятелните зъбни импланти са оформени като винт и се имплантират във венеца на горната или долната челюст като задачата им е да заместят корена на зъба. Обикновено зъбните импланти се изработват от 4-та степен чист титан, защото той е устойчив на корозия и значително по-здрав от титан с друга степен или сплави.
Зъбните импланти са проектирани така, че да имат максимална стабилност, когато бъдат поставени и да имат максимална съприкосновеност с костта, за да осигурят подобно на естественото зъбно поддържане чрез осеоинтеграция. Всяка отделна конфигурация оказва влияние върху биомеханичните свойства на костния имплант в дългосрочен план и често е основна причина за успеваемостта или провала на поставения имплант. Костта се адаптира към натиска причинен от ново поставения имплант като предизвиква хипертрофия или атрофия. Ето защо оптималната форма позволява равномерно разпределение на натиска по околната костна матрица и подпомага растежа на костта.
Резбовидните импланти са най-популярни заради успеваемостта, която постигат след поставяне и също с оглед на здравината, с която се придържат.
Сред различните видове зъбните импланти, винтовете могат да бъдат самонарезни и да премахнат нуждата от пробиване на нови дупки. В различни проучвания са описани противоречиви данни за самонарезните зъбни импланти като подробно е описана по-добрата стабилност на не самонарезните импланти изработени от един и същ материал, използвайки полиуретанови блокчета, които стимулират челюстната кост с резонансова честота.
Съществуват различни спорове за това каква трябва да бъде оптималната форма на имплантите (назъбена или гладка). Първоначалната механична стабилност е от основно значение за успеваемостта сред имплантиране. Ето защо всички възможни предположения относно възможните микро движения трябва да бъдат направени предварително, за да се осигури максимална стабилност при поставянето на импланта. При направени сравнения между назъбени цилиндрични импланти и назъбени конусовидни импланти е доказано, че първичната стабилност на конусовидните импланти е много по-голяма от тази на имплантите с конусовидна форма. Същото проучване обаче показва, че имплантите с конусовидна форма показват по-голяма успеваемост след поставяне.
Източник: Клиника по имплантология Петър Дучев