Дори в праисторическо време ескимоските народи носили сплескани очила от слонова кост, за да блокират слънчевите лъчи. Те закривали целите очи и можело да се гледа само през тесни процепи. Това не са били точно очила, но идеята е била същата. Най-ранните исторически препратки към слънчеви очила датират от древен Китай и Рим.

Кратка история на слънчевите очила

 

Римският император Нерон наблюдавал гладиаторските битки през полирани скъпоценни камъни. В Китай слънчевите очила били използвани през 12-ти век, а може би и по-рано. Тези слънчеви очила били направени от плоски стъкла от опушен кварц. Тяхната функция също била да предпазва от слънчевите отблясъци.

 

Джеймс Айскаф започва да експрериментира с тонирани лещи в очила около 1752г. В началото на 1900г. използването на слънчеви очила става все по-широко разпространено, особено сред холивудските филмови звезди. Евтиното масово производство на слънчеви очила започва през 1929г., когато Сам Фостур ги въвежда в Америка. Той продава слънчеви очила по плажовете на Атлантик Сити, Ню Джърси, под името Foster Grant от Woolworh on the Boardwalk. Те били направени за да предпазят очите на хората от слънчеви лъчи.

 

Поляризираните очила стават достъпни за първи път през 1936г., когато Едвин Ленд започва да използва своя патентован филтър Polaroid, когато прави слънчеви очила.

 

Слънчевите очила имат голяма роля по време на Втората световна война, когат Рей Бан създава слънчеви очила с анти-отблясъци, използвайки поляризация. Слънчевите очила Ray-Ban Aviator (Авиатор) стават популярни за обикновенния човек през 1937г.

 

Днес слънчевите очила с UV (ултравиолетова) защита са нещо стандартно и съществуващо в гардероба на всеки човек. В наше време има много и различни стилове, размери, цветове, форми очила, който могат да задоволят желанията на всеки куповач. Датската фирма Trendhim, която предлага мъжки аксесоари и на българския пазар предлага богата гама от слънчеви очила и очила с прозрачни стъкла.