Въпросите на спорта в теоретичен, методологичен и спортно приложен план са в центъра на вниманието на учени, спортисти, треньори, мениджъри, спортни психолози, лекари, специалисти по спортна травматология и медии от различни страни.  В средата на XX век интересът към теорията на спорта се повишава. Появяват се множество публикации на редица задгранични автори (американски, английски, немски, руски и др.) книгата на Бойл, Р., Спортът – огледало на американския живот; публикациите на  Schafer, P. D.; на американският учен Морган, У.; на футуролога Роберт, А.; на  Franke, E. Sportphilosophie in Deutschland nach 1945.;  на Fogelin, R.J. Sport:  The  Diversity  of  the  Concept  (1968).  In:  Gerber, E. W. (Ed.): Sport and the Body. Philadelphia 1972, 58-61; на Grupe, O. Sport als Kultur. Zürich, Osnabrück 1987; Kuchler, W. Sportethos.  Eine  moraltheologische  Untersuchung  des  im  Lebensbereich  Sport lebendigen Ethos als Beitrag zu einer Phänomenologie der Ethosformen. München 1969; Fox E.L. Sports Physiology. Second Edition, W.B. Saunders Company, 1984; Hohmann A. Grundiagen der Trainingssteuerung in Sportspiel. Czwalina Verlag Hamburg, 1994; Werchoshanskij Yu. Ein neues Trainingssystem fur zyklische Sportarten. Philippka - Verlag, Berlin, 1995; Morgan, W.J. [18] и др. Внимателният прочит на тези публикации показва, че се появяват и очертават различия в някой от схващанията на учените изследващи физическата култура и спорта. Оказва се също, че много от публикациите в Русия (учебници, пособия, програми, студии и монографии) са посветени на теорията на физическата култура и спорта, на спортната тренировка. За последните 25 години, сочи Парыгина, Е. А. „..общото число на дисертациите в областта на физическата култура и спорта се е увеличила почти 10 пъти..“.[14] В нашата страна, в повечето от учебниците и различните помагала се акцентира върху теорията и методиката на физическото възпитание. Физическата култура се разглежда като едно от основните понятия. Широко място се отделя и на теорията на спортната тренировка, спорта и неговата класификация. Провеждат се множество научни конференции и кръгли маси, но учените, спортните деятели, треньорите не се осмеляват на този етап да обсъждат някой от фундаменталните страни на спортната теория и по този начин да се включат в дискусиите относно спортната наука и нейния понятиен апарат. Може би условията, които го налагат все още не са съзрели у нас, и за това изявите в тази област съответстват на тази незрялост, т.е. в сила е максимата: “на незрелите обществени  условия съответстват и незрели, незавършени теории и концепции“. Болшинството от нашите учени, изследователи и треньори с малки изключения, се придържат към утвърдилите се понятия в „класическата“ теория на спорта и спортната тренировка, разглеждани и възприети предимно от руската спортна школа с основен представител Матвеев, Л.П. До известна степен публикацията на професор Янева, А. „Проблеми и перспективи на физическата култура и квалификацията на педагогическите специалисти в българското училище“ засяга някой от разглежданите проблеми, като акцентира върху неточностите при боравенето с понятийния апарат на физическата култура и спорт и физическото възпитание. [17]  Науката за физическото възпитание и спорт изминава дълъг и сложен път на формиране, създаване и утвърждаване. Във втората половина на XIX в. Лесгафт, П.Ф. разработва теорията на физическото образование, насочена към формиране на знания, умения и навици в областта на двигателната дейност. Във връзка с тази и др. концепции започва процесът на разработване на теорията за физическата култура. Към настоящия момент, според много спортни специалисти (към които се присъединяваме и ние), под въздействието на множество обективни фактори, науката за физическото възпитание и спорт се намира в етап на критично преосмисляне и преоценяване както в чисто теоретичен, методологичен план, така и в спортно приложен и ценностно ориентиран план. Търсят се отговори на очертаващи се въпроси продиктувани от характера на многоликостта и разнообразността на спорта, реализиращ се в новото време и условия, в което живеем и се развиваме. Очертават се няколко основни аспекта в становищата на учените от европейската и предимно руската школа, изучаващи и анализиращи спорта, като социален феномен, наука, спортна практика и ролята му в променящите се условия на живота на хората и обществото. Едното направление е свързано със старата школа на учени, техните последователи и спортни педагози, които, отчитайки настъпващите промени в областта на обществото и спорта се опитват да отстоят своите утвърдили се теоретични схващания и тези, приети на въоръжение в спортно-педагогическата и тренировъчна практика т.е. основно с разработки касаещи теорията и методиката на спортната тренировка (Пономарев, Н.И.; Выдрин, В.М.; Евстафьев, Б.В.;  Матвеев, Л.П.; Новиков, А.Д.; Herrmann, H.; Schindler Y., Schnabel Y., Trogsch F. и др.) „Теорията на спорта, както сочи Матвеев, Л.П., появила се като научна и професионално-образоватвлна дисциплина на рубежа XX и XXI век още не е извървяла стадия на своето формиране и утвърждаване“. [10, с.5]  Другото направление е свързано с анализ и разгръщане на дискусии за необходимост от преоценка на теорията за спорта, неината предметна и обектна област, същност на категориалният апарат, функции, значение и противоречия в спортната практика и  област. (Столяров В.И.; Пилоян, Р.А.; Сараф, М.Я.; Моченов, В.П.; Бальсевич, В.К.; Литвиненко, С. Н. Воробьев, А.Н.; Верхошанский, Ю. В.; Парыгина, Е. А. ; Баранов В.А.; Кильдюшов, О. и др.)  Третото направление, е свързано със започналата  се дискусия, още от 50-те години на XX век, продължаваща и до сега по проблемите на теорията и методиката на спортната тренировка между руски и задгранични спортни специалисти и треньори (Верхошанский, Ю.В.; Матвеев Л.П.; Михайлов В.В., Минченко В.Г.; Бондарчук, А. П.; Павлов С. Е., Павлова Т. Н., Павлов А.С.; Селуянов,  В. Н.; Wollstein J.; Tschiene P.; Bergen P.; Behm D.G., Sale D.G. и много др.) [4]  Към настоящият момент са известни три основни начина (способа) за построяване на тренировъчния процес: периодизационен (Матвеев, Л.П.); блоков (Верхошахнски, Ю.В.); комплексен (Биндарчук, А.П.) Съществуват и няколко производни на тези три основни. Четвъртото направление, акцентира върху появилите се митове за спорта, вредните, уродливите и опасни явления за самия спорт, спортистите и развитието на личността (хулиганство, допинг, чѝтерство, корупция, „тъмните страни на златните медали“, променилите се цели и значение на олимпийското движение, комерсиализация, уврежданията (физиологически, психически) съпътстващи професионалния спортист и др. (професор Лубыщева, Л.И.; Починкин, А.В.; Васильева, О. С.; Баранов, В. Н; Зотова, Ф.Р., Герасимова, И.Г.; Садыкова, С.В.; професор Дашева, Д.; Янчева, Т.; Янева, А.Ф.; Костов, К. и др.). Спортът се „..изправя пред новите заплахи и предизвикателства, които назряха в европейското общество, като например търговски натиск, експлоатация на млади играчи, допинг, расизъм, насилие, корупция и изпиране на пари“. [3] Очевидно е, че в спортната наука и практика във времето на XXI в. се промениха много неща. Тези промени са свързани и с търсенето на решения за очертаващите се противоречия при формирането и определянето на понятийния  ѝ апарат, което определя и петото направление очертано от дискусията (Мунтян, В.С.; Лукьяненко, В. П.; Рыбаков, В.В.; Евсеев, Ю.И.; Ворожко, Ю.В., Любина, Е.С., Абрамова, Н.Н.). [9],[8] Прокрадва се и още едно становище, което стъпва на тезата, че развитието на теорията на спорта и физическата култура е оставено предимно в полето на тесни спортни специалисти от спортни академии, департаменти по спорт, институти, катедри по теория на физическата култура и спорт и развитието на предметната и обектна област на тази теория, понятийния ѝ апарат остава  встрани от редица фундаментални научни области (философия, медицина, социология, психология и др.) Разбира се с посочените направления не може да се изчерпи проблематиката стояща пред спортната наука, нейното развитие и дискусионните въпроси, но те дават теоретико-методологична и емпирична основа за по нататъшно разсъждение и изследване по проблемите на съвременния спорт. В предговора на монографията на Лукьяненко, В. П. „Терминологическое обеспечение развития физической культуры в современном обществе“ Вадим Константинович споделя, „…отсъствието на общо приети представи за съдържателната страна на редица ключови понятия в теорията на физическата култура, различията в тяхната интерпретация, може да парализира движението към истинното знание по много направления“.[8, с.6,8] Нееднократно в научната литература се повдига въпроса за завършване на процеса свързан с оформянето на спортната наука, като самостоятелна система от знания със собствен обект и предмет на изследване, съответстваща на това методология и понятиен апарат. Някой автори (основно руски) считат, че е налице даже криза, в определянето на понятийния апарат на науката „Физическа култура“ и „Спорт“. [Рыбаков, В.В. 2001, с. 162]  Както отбелязва Матвеев, Л. спортът от емпирична област на културата с ускорени темпове  се превръща в обект на дълбоко и всестранно научно знание.[5] По своята същност този процес е обективен и отразява редица закономерности в развитието на съвременния спорт, а също и общите тенденции в съвременното научно познание за същия.[5] Професор Леонтюк, А.М., изучавайки физическата култура споделя: „..сложността при формирането на цялостна теория на физическата култура вероятно може да се обясни с това, че тя е предмет на изучаване от много научни дисциплини, всяка от които я изучава от своя гледна точка, използва своя система от понятиен апарат, свои методи на изследване и интерпретира получените резултати от позициите на своята наука“. Говорейки за екзистенцията на спорта Цанов, И. споделя: „Става дума за начините на съществуване на спорта, неговите структури, генезис и развитие, отношенията на спорта с външната и вътрешната му среда. Тук се наблюдава голямо понятийно и концептуално разнообразие, разпръснато в широк парадигмален и извънпарадигмален спектър“. [16]

    Всяка наука използва понятиен, терминологичен апарат, чрез който осъществява изучаването и разкриването на своя обект и предмет, законите и закономерностите на своето развитие и явленията които изучава. Терминологичният апарат е посредник между потребителя (субекта) и явлението, процесите (обекта). Понятийният апарат дава информация за промените, съдържанието и развитието на даден процес, събитие или явление от гледна точка на времето и пространството. Понятията са словесни конструкции съдържащи закодирана, скрита информация натрупвана и проверявана в процеса на човешкото познание и развитие. Основните принципи, на които трябва да отговаря понятийния апарат са: дефиниране на апарата; систематезиране и категоризиране; обобщаване; проверяемост и потвърдимост (истинност); всеобхватност; обективно отражение на обекта, за който се отнася. Понятията носят в себе си системен и несистемен характер, историко-социологическо съдържание, което разкрива диалектиката на връзките и взаимозависимостите. Противоречията в областта на терминологията затрудняват не само по-нататъшното усъвършенстване на понятийния апарат на отделните науки но и тяхното развитие. Всичко това се отнася и за спортната наука и нейните учебно-дисциплинарни клонове (философия и история на спорта; социология на спорта; спортна медицина; физическа подготовка и физическо възпитание, спортна педагогика и т.н.). [1]  Професор Наталов, Г.Г. в своя публикация: „Проблемное поле науки о ФИС и мониторинг истины“ [11]  вижда основните причини за понятийната криза в науката физическа култура и спорт, в незнанието на логико-методологичните принципи за въвеждането им, оценката и унификацията на понятията, погрешната или непълна представа за тези принципи, неразбиране на ролята им при опериране с понятията, нежелание или неумение да се използват в процеса на научното изследване на физическата култура и спорта.

    Почти всички автори (наши и задгранични) изследващи физическата култура разглеждат и дават характеристика на понятието спорт. Професор Дашева, Д.; Цанев, Ст.; Желязков, Ц.;  Сандански, И.; Меранзов, Х.; Атанасова, Е.В.; Жиляев, А.С.; Матвеев, Л.П.; Кудрящев В.Г. Ібрагімов, М. Загузов, Н.И. и много други дават своите интерпретации за същността на понятието. Към момента съществуват десетки определения за понятието „физическа култура“, „спорт“, „спорт за всички“, много от които съществено се различават. Това още един път ориентира на незавършеност на системата от понятийния апарат на спортната наука в нейния многообхватен аспект. Eвропейската спортна харта (1992) е водещият документ на Съвета на Европа, който дава определена базова дефиниция на понятието спорт. Според хартата „спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване и подобряване на физическото и психическо здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво”.[12]  Понятието спорт, като правило се разглежда, като съставна част от физическата култура, средство и метод за физическо възпитание, основаващо се на използване на съревнователна дейност, подготовка за нея, в процеса на която се  сравняват и оценяват потенциалните възможности на човека. Много руски изследователи на общата теория на спорта в последно време изказват становища, че е дошло времето да се преосмислят същностните характеристики и съдържание на понятието спорт и дисциплините, които го изучават (Столяров, В.И.; Пилоян, Р.А.; Сараф, М.Я.; Моченов, В.П.; Бальсевич, В.К.; Литвиненко, С. Н. Воробьев, А.Н.; Верхошанский, Ю. В.; Мелленбергом, Г. В. и др.), че те вече не отговарят на новото време и тенденции за развитие на човека, на спорта, спортната дейност и човешката цивилизация. [15], [6]  

    В качеството на аргументи за издиганите тези се сочат:

  • Променените условия за  развитието на обществото;
  • Промените в научно-технологичните перспективи за развитието на личността;
  •  Непълното обясняване и същностно определяне на базовите понятия (физическа култура, физическо възпитание, спорт, спорт за високи постижения, спорт за всички, класификация на видовете спорт, спортна тренировка и ограничена възможност за вместването на понятийния апарат в старата му същностна рамка;
  • Променени ценностни ориентации на човека и обществото;
  • Променяща се индустрия свързана с иновациите в спорта (компютърна, техническа и софтуерна осигуреност, допингов прогрес и индустрия за него, чѝтерство и др.) преследваща големите печалби;
  • Поява на нови между дисциплинарни учебни дисциплини със свой предмет и обект на изучаване, със своя методология и закони на развитие;
  • Фетишизирането на митовете за спорта, неговите функции и роля в обществото;
  • Поява на нови структури и виждания за управление на спорта, юридически регламентации, нови законови и финансови рамки и възможности;
  • Корупционни действия в спортната сфера на различни равнища и структури;
  • Глобалните екологични проблеми и свързаните с тях въпроси за здравословния живот на нашата планета;
  • Отстъпване от основни функции на спорта (оздравителна, съревнователна, възпитателна) за сметка на комерсиализирането на спорта и спортната дейност;
  • Появата на нови видове спорт, осмисляне и оценка на същите от гледна точка на мястото и ролята им в системата на спорта и движението „Спорт за всички“.
  • Отстъпление от принципите на олимпийското движение;
  • Създаване на нов комплекс от обективни методи за планиране и контрол на процеса за подготовка на спортен резерв в различните видове спорт.

    „Ситуацията, която се създава днес, (споделят Павлов, С.Е.; Гибадуллин, И.Г.; Лазаренко, В.Г.) в спортната педагогика е уникална: изкуствено създадени теории безапелационно се приемат от практиците и се тиражират извън зависимостта им от постигнатите резултати. Така, много десетилетия за теоретична основа  в подготовката на спортистите в нашата страна е периодизационната теория на спортната тренировка на Л.П.Матвеев (1997 и др.)“. [13] , [7] 

    Очертаващите се аспекти в изследванията за еволюционните интерпретации в теорията на спорта и нейния понятиен апарат могат да се обобщят:

  • В теорията на спорта все по-голямо значение получават изследвания, които се отнасят към двата основни раздела на спортното движение – базовият, масовият спорт (спортът за всички) и спортът за високи постижения;
  • Все още не е формулирана точна представа за причините на диференциацията на спорта, нито за действителната структура на неговите раздели в съвременното общество;
  • Тенденцията за превръщането на спорта в основен вид жизнена дейност на някой спортисти, в основен източник на неговите доходи ( превръщането му в специфична професия);
  • Въпросите за „спортната селекция“ (спортния подбор) и анализите за нейното положително или отрицателно въздействие върху спорта и личността;
  • Въпросите за съотношението между общодостъпния спорт (спортът за всички), спортът за високи постижения и олимпийското движение;
  • Въпросите за съдържанието и същността на понятието спорт. Съотношението между физическа активност и мястото на умствената (интелектуална) активност на човека. Деленето на спорта съобразно това на предимно физически и предимно интелектуални спортове;
  • Философско-социологическите проблеми на спортните състезания и спортното съперничество;
  • Съотношение на социалното и биологическото във физическото развитие на човека и отражението му върху развитието на теорията на спортната тренировка.

    Диалектически свързано понятие с понятието „спорт“ и „физическа култура“ е понятието „спорт за всички“. В редица научни трудове на наши и задгранични учени се изследва и характеризира същото.( Палм, Ю.;  Гречишников А.Л.; Доци, Т. Дутчак, М. и др. ) За сега обаче все още няма единно становище за неговата същност. Като понятие то се свързва със спорта и спортното движение (60-70 г. на миналия век), имащо неустойчиво социално образование, но с огромно значение за обществото, което разглежда спорта като неотменимо право на всеки човек независимо от неговите различия. Идеята „Спорт за всички“ за първи път е използвана от Пьер де Кубертен, основател на съвременното олимпийско движение в 1919 г. Като движение, "Спорт за всички" е свързано с международната политика в областта на спорта  и е определено, като основна дългосрочна цел на спортната програма на Съвета на Европа през 1966 г. Първият официален документ, който използва това понятие, е бил публикуван в "Европейския Устав на движението „Спорт за всички ", подписан през 1975 г. от европейските министри на спорта в Брюксел. Официално той е приет на 24-ти септември 1976 г. През 1978 г. идеята за движението „Спорт за всички“ се появява и в „Международният устав на ЮНЕСКО за физическо възпитание и спорт“. Теоретичната основа на движението „Спорт за всички“ е заложена от професор д-р Юрген Палм (бивш президент на ТАФИСА – международната асоциация  на „Спорт за всички“). Създаването на съвременна система за ефективно управление и развитие на „Спорт за всички“ е проблем с огромна  научна и приложна стойност. В основата на системата за управление и развитие на „Спорт за всички“ стои педагогиката като социална наука и потребностите на съвременното общество. „Спорт за всички“ може да се разглежда, като сложна, динамична, социална система, като специфично движение с международни и национални измерения. Самото наименование "Спорт за всички" характеризира развитието и реализирането на разнообразни спортни програми с участието на голям брой хора, развитие на спорта в неговото многообразие, културно-оздравителни мероприятия с цел отдих, възстановяване и подобряване здравето на всички социални групи в обществото. В настоящото време движението „Спорт за всички“ може да се охарактеризира с две тенденции, едната – възраждане на традиционните видове спорт и игри. Другата – глобализация на спорта, неговата спортна социализация и организационна регламентираност. Водещи документи за спорта и спортната политика са: „Европейска спортна харта“(1992); „Европейска харта на спорта за всички“(1975); „Международната харта на физическото възпитание и спорта“ (1987); „Олимпийската харта на МОК“(2004); „Европейски Манифест на младежта и спорта“ и редица приети в различно време „Резолюции на Европейския парламент“. В нашата страна е създадена асоциация „Спорт за всички“, която е член на Международната асоциация „Спорт за всички“ (създадена през 1993 г. като неправителствена организация, развиваща дейност в обществена полза).[2]     Българската асоциация „Спорт за всички“ търси решението на проблемите чрез своите основни задачи:

1. Широко популяризиране на здравословния начин на живот чрез системни занимания с физически упражнения и спорт като: организирани прояви, даващи възможност за спортуване на всички, които желаят да спортуват, за приятна и пълноценна почивка и за социална интеграция на хора в неравностойно положение, на хора в пенсионна възраст, на различни етнически групи и др.; разработване и реализиране програми на национално ниво и оказване съдействие за реализацията на регионални, местни и целеви програми.

  2. Укрепване на организационната структура на движението „Спорт за всички“ в страната, като за целта се: регламентират връзките и взаимоотношенията с Министерството на физическото възпитание и спорта и Българския олимпийски комитет (БОК); изграждане на  регионални структури „Спорт за всички“ в страната; стимулиране създаването на спортни клубове „Спорт за всички“ в страната; регламентиране връзките и взаимоотношенията с отделите „Младежки дейности и спорт“ към общините.

  3. Координация на дейността в областта на спорта за всички между отделните звена в структурата на българския спорт, общините и други неправителствени организации, имащи отношение към здравето на хората.

  4. Установяване на  трайни контакти с Дирекция „Научно и медицинско осигуряване“ към МФВС за съвместни разработки по проблемите на здравословния начин на живот и мястото и ролята на физическите упражнения и практикуването на спорт в него, както и за провеждане на съвместни прояви и кампании.

  5. Намиране решение на въпроса за финансирането на дейността в областта на спорта за всички, както от държавата, така и от спонсорството, общините и отделните министерства, ведомства и институции.

    Спортният календар на Българска асоциация спорт за всички се формира ежегодно от традиционните прояви, които са придобили известност и се провеждат всяка година в цялата страна.

Заключение:

     Един от основните принципи на системата за физическото възпитание и спорта е комплексно обвързване на физическото възпитание и спорта със здравеопазването, почивното дело, образованието и културата в единна функционална система за увеличаване на нейното балансирано въздействие върху всички слоеве от населението.   Съчетаването на интердисциплинарния, комплексен подход при оценката и управлението на спорта и спорта за всички, при използването на иновациите в спортната и педагогическа дейност ще са моста към завоюване на високи резултати във физическото възпитание и развитието на здрави и хармонично развиващи се личности.

    Науката, в това число и спортната, по мнението на голяма част от видни учени към които се придържа и автора на написаното, в настоящото  време е в трудно, кризисно положение, затруднява се да даде отговори на много от явленията и процесите протичащи в съвременното общество. Тя е изключително сложно обществено явление с множество връзки в реалния свят, обвързана е със зависимости и има конкретна практическа насоченост. Тя е и политика, и морал, и изкуство, и религия. Тя е система от отношения, за която е характерно динамизъм, причинна обусловеност, обективност, истинност, които се развиват под въздействието на множество фактори. Чрез своята система от понятия, категории, закони тя изучава, изследва, обяснява и развива знанията за обектите, предметите, процесите и явленията, за отношенията, чрез които съществува изпълнявайки определени функции в обществото.

    Изключително много са публикациите и авторите изследващи различните аспекти от теорията на спорта. С уговорката, че в едно изследване от такъв характер не сме в състояние да очертаем дори и малкото от всички въпроси и проблеми пред които е изправена спортната наука, се надяваме анализите, дискусиите да продължат и да намерят своето място в процеса на обогатяване и доизграждане на системата от понятийния апарат на науката за спорта и физическото възпитание.