Храната е източник на живот. Без нея животът на Земята е немислим. Заедно с водата храната се счита за извора на живота. Но какво прави храната толкова ценна в нашият живот?

Хранителните вещества, които поема човек изграждат неговите тъкани, обновяват клетките, захранват органите и системите, съдействат пречистване на организма от токсините и възстановяване от травми, стабилизират нервната и имунната системи и извършват хиляди други различни функции.

За масовият човек, неизвършващ тежки физически натоварвания, храната не е нищо повече от набавяне на нужните калории за нормално съществуване. Ала в културизма и спорта храната е основният елемент за успеха, „горивото без което машината не сработва”. Неслучайно професионалните атлети, а и не само те, консумират високи количества храна и то по редица причини, на които ще обърна внимание в следващите редове. 

Храната представлява смесица от различни компоненти: витамини, минерали, белтъци, мазнини, въглехидрати и други. Всеки от тях извършва специфични функции, които го отличават от другите.

Витамините и минералите играят ключова роля при обменните процеси в организма, детоксикират клетката и подпомагат физическата кондиционалност. Без тях вие бихте били податлив към заболявания и трудно възстановяване след интензивни тренировки. Имунната система ще ви предаде ако не я „облагородявате” с витамини и минерали, а това е катастрофа за всеки спортист. Налага се тенденцията хората да отхвърлят мазнини от своето хранене, което е крайно погрешно. Да, наистина мазнините могат да бъдат вредни, ако се употребяват в големи количества и то предимно наситените мастни киселини. Но в нормални количества дори и наситените мазнини повишават тонуса ви. Защо ли е така?

Мазнините извършват множество функции в човешкия организъм и ако преустановим или силно ограничим техния прием бихме изложили организма си на опасност, а никой няма полза от такива последици. Мазнините имат едно специфично свойство, заради което са високо ценени от атлетите - поддържат нивата на тестостерона постоянни и обезпечават енергийните депа след тежки натоварвания. Всеизвестно е, че мазнините освобождават при разпадането си двойно повече енергия, отколкото въглехидратите. Въглехидрати от своя страна са елемента, без който нито ще нарастнете на размери, нито ще провеждате пълноценна физическа работа. Те се делят на прости и сложни, като всеки има своите предимства.

Простите въглехидрати (шоколад, бял хляб, сладкарски изделия и др.) се усвояват екстремно бързо от организма и предизвикват „инсулинова бомба”, която на практика отключва клетката за встъпващите в нея хранителни вещества. За съжаление, страничният ефект от употребата на големи количества прости въглехидрати води до редуциране нивата на растежен хормон и натрупване на мазнини вследствие конверта на въглехидратите в мазнини. Сложните въглехидрати не влияят толкова силно секрецията на растежния хормон и затова е желателно да се приемат по-често отколкото простите. Те (ориз, картофи, черен хляб, кафяв ориз) се усвояват по-бавно от простите въглехидрати, което позволява отдаване на енергията на малки порции, която се използва пълноценно, и значително по-малък риск от натрупване на мазнини. И пристъпваме към градивният блок на всяка мускулна клетка - белтъкът (протеин).

Протеинът е изграден от аминокиселини - структурните единици на мускулните влакна. Именно аминокиселините притежават анаболни свойства и са прекият съградител на всяко мускулно влакно по тялото. На аминокиселините обаче не се приписват само мускулно-изграждащи свойства. Те играят роля в обменните реакции в организма, срещат се в тъканите и органите, антиоксидират клетките и подпомагат жизнеността и възстановяването от тежки заболявания.