Олимпийският медалист Надя Команечи разказва за изпитанията в кариерата си в новия епизод на “Преследвайки златото“
• Гимнастичката изживява отново емоцията на Олимпийските игри през 1976 г., които я изстреляха на върха на славата;
• Епизодът показва и румънската звезда в гимнастиката Каталина Понор и състезателката по таекуон-до Рахеле Асемани, чието участие в предстоящите Олимпийски игри е под въпрос, ако не получи белгийско гражданство.
На 14-и март, понеделник, в 20.00 часа новият епизод на предаването „Преследвайки златото“ по Евроспорт 1 ще разкаже една от най-впечатляващите истории в съвременния спорт – тази на петкратния златен медалист в гимнастиката Надя Команечи.
Вторият епизод от поредицата „Преследвайки златото“ ще пренесе зрителите на пътешествие през легендарната кариера на Команечи и върхът на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, където 14-годишната тогава румънка се превръща в първата гимнастичка, получила най-високата оценка „10.0“. В момента Команечи живее в САЩ и продължава да вдъхновява стотици да превърнат спорта в път към своето лично израстване.
В 30-минутния епизод ще видим още историята на Каталина Понор, определена от Команечи като най-добрата румънска гимнастичка за последните две десетилетия. Понор има спечелени пет медала от Олимпийски игри, сред които и три златни от олимпиадата в Атина през 2004 г. В рубриката на предаването „Технологично“ зрителите ще се запознаят с техниката, уменията и смелостта, необходими на една гимнастичка, за да се състезава в упражнение на греда.
Последната участничка в епизода е състезателят по таекуон-до Рахеле Асемани, която се изправя пред изключителни геополитически пречки, за да успее да постигне своята олимпийска мечта. Родена в Иран през 1989 г., тя е бежанец, живеещ в Белгия без статут на местен поданик и е готова на всичко възможно, за да получи шанса да се състезава в Олимпийските игри в Рио де Жанейро тази година.
Моменти от интервюто с Надя Команечи:
За нейните първи Олимпийски игри в Монреал през 1976 г.
„Бях много изненадана от множеството хора, които присъстваха, и от шумотевицата, която създаваха. Бях уплашена, затова си помислих: Аз не съм на голямата сцена, а в гимнастическия салон.“ Опитах се да направя нещата по-малки, отколкото изглеждаха.
За 1976 г.:
Не участвах в Олимпийските игри, за да създам история, а за да покажа това, което можех. Нямах идея, че тези десетки ще променят не само историята, но и живота ми.“
За преместването й от Румъния в САЩ:
Тогава не разбирах защо не ми позволяват да напусна Румъния. Аз съм амбициозен човек и вярвах, че ако имам шанса да замина, трябва да го направя. Затова когато получих тази възможност, емигрирах от Румъния.