Има един прекрасен разказа на О'Хенри със заглавие "Даровете на влъхвите". Героят на разказа има своя вещ, която смята за най-голямата си ценност - часовник, който е получил от своя баща. Тази безценна вещ се предава от поколение на поколение и всеки я смята за най-ценното си притежание.

Часовникът винаги е бил не просто вещ, а символ - на емоциите, на енергията на хората, които го притежават във времето. Мерим не просто отминалото време с него, но и живота с всички важни моменти в него. И ги предаваме на идващите след нас, заедно със стария часовник, който да съхрани и техните безценни моменти. Това го превръща в семейна ценност, която се предава като реликва.

  1. Часовникът е сантиментален спомен за отминалото време, но и пожелание към този, който ще го наследи, да се радва на всеки миг от живота и да цени истинските радости в него. Да ги открива и съхранява, както часовникът съхранява спомена за всеки отлетял миг.

Символиката на часовника наистина е многостранна. Затова той е лична и много специална вещ. Нищо случайно няма, че първият ръчен часовник е проектиран от Луи Картие за нуждите на негов скъп приятел. Интересен и любопитен факт е, че на всички снимки на часовници стрелките са позиционирани на десет и два часа и причината за това е, че подсъзнателно стрелките символизират усмивка, а това прави този аксесоар още по - привлекателен.

В много култури съществуват редица суеверия, свързани с часовниците. В нашия език има само позитивен символизъм в това да подариш часовник на някого. Такъв подарък е декларация, че цениш времето, прекарано с този човек, което означава, че го приемаш  за близък, за приятел.

Часовникът ни напомня да мерим времето точно и да го използваме мъдро. В това е непреходната му стойност.