В днешния бързо променящ се свят, дистрибутирането на една компания може да бъде огромно конкурентно предимство за нея. Повечето фирми си поставят далечни цели и широки граници за разпространение на продуктите си. Поради увеличаващите се разходи, компаниите се опитват да се разраснат и да достигнат до различни пазари, така че да имат по-голям оборот и следователно по-голям марж.

За да постигнете тези цели обаче, се нуждаете от правилните стратегии за дистрибуция на бързооборотни стоки. Не можете да продавате продукт, който трудно достига до крайния потребител. Това е пълна загуба на пари и на възможности. Да не говорим за лошата реклама на марката, когато клиентът иска да закупи продукта, но не може да го намери.

Затова в тази статия, заедно със специалистите в дистрибуцията на бързооборотни стоки от Загора Груп БГ ще споделим с вас кои са основните стратегии.

Стратегията за разпространение се избира главно чрез водене на топ мениджмънт в определен цикъл, който засяга общите операции. Процесът може да бъде обобщен в 3 основни точки.

  • - Как да придвижите продукта от производствената линия до крайния клиент?

  • - Как да контролирате разходите и да спестите време при изпълнение на стратегията за разпространение?

  • - Как да изградите конкурентно предимство, чрез дистрибуция на бързооборотни стоки?

  •  

На макро ниво съществуват два вида разпределение.

 

1) Непряко разпределение

Непрякото разпространение е, когато продуктът достигне до крайния потребител чрез множество канали между тях. Например - продуктът преминава от производителя през дистрибутора, след това през търговеца на дребно и накрая до клиента. По този начин се получава дълга верига.

 

2) Директно разпределение

Директното разпространение е, когато компанията директно изпраща продукта на крайния потребител или когато дължината на канала е много по-малка. Фирма, която продава чрез онлайн магазин например, е под такава форма на дистрибуция на бързооборотни стоки.

Освен това, стратегиите за разпространение се определят и въз основа на степента на проникване на пазара, която компанията иска да постигне. Това ниво се определя отново от останалите 3 П (3 Р) от маркетинговия микс - продукт, цена и промоции (product, price, promotions). 

Въз основа на степента на проникване, стратегиите за разпределение варират, както следва:

 

3) Интензивно разпределение

Когато компанията предлага масов маркетингов продукт, тя използва интензивно разпределение. Чрез него се цели покриване на колкото се може повече пазари. Бързооборотните стоки и потребителските стоки за дълготрайна употреба, са най-добрият пример за такава стратегия.

 

4) Селективно разпределение

Марки като Армани, Зара и други подобни, използват селективна дистрибуция. Тези компании имат ограничени пазари. Например – в един голям град Армани може да има най-много 2-3 магазина, докато Zara ще разполага с 4-5. 

 

5) Изключително разпространение

Ако Зара има 4-5 търговски обекта в един град, колко от тях ще има компания като Lamborghini ? Вероятно само един за регион, включващ 5-7 града. Това е изключителното разпространение. Ако една компания иска да предостави голям регион на един единствен дистрибутор, тогава тя ще използва стратегията за изключителна дистрибуция. В някои случаи може да бъде избран само един дистрибутор за цялата страна. 

Като цяло, стратегиите за дистрибуция зависят до голяма степен от различните продукти, които фирмите предлагат. Една компания може да има няколко продуктови линии, всяка със собствена стратегия за разпространение.

Някои продукти, които са премиерни, може да се нуждаят от селективна дистрибуция, докато други, които са масови стоки, ще се нуждаят от интензивно разпределение. Стратегиите за двата вида ще бъдат различни. Така че в крайна сметка дистрибуцията на бързооборотни стоки е динамична по своя характер и допринася много за конкурентното предимство на компанията.