Ние и огледалото?

 

      Първобитните хора, виждайки за първи път своето отражение във водата, го приемали за зъл дух от езерото или реката, способен да потопи човека във водовъртежа.

        

      По данни на археолозите, хората започват да си служат с огледала преди повече от 5 хиляди години. Впрочем предметите, в които са се оглеждали красавиците от тези времена, съвсем малко са приличали на съвременните огледала. Древните майстори шлифовали и полирали до блясък каменни парчета (планински кристал, обсидиан, пирит) или метал (злато, сребро, мед), а от друга страна ги украсявали с различни елементи. За да може огледалото удобно да се държи в ръце, към него се прикрепвала и дръжка.

       

       Първите метални огледала са се появили през третото хилядолетие преди нашата ера на територията на съвременен Иран и Туркменистан. Те се правели основно от бронз и сребро.

 

       Металните прототипове на огледала със стъклени елементи са били известни още в Древен Рим. В епохата на Средновековието, историята на огледалата претърпява не добри времена: инквизицията забранява използването им, защото през стъклените огледала в света ви наднича Дявола. На средновековните дами отново се налага да си служат с метални пластини или даже със съдове с вода.

 

        Историческата родина на огледалото с оловно покритие по право се смята Венеция. През 15 век венецианските майстори са се научили да правят гладки огледала. В оловната сплав те добавяли злато, бронз, затова и отражението в огледалото се е струвало по-красиво от предмета в действителност. В същото време огледалото е било три пъти по-скъпо от картина на Рафаело, с аналогичен размер. Френските придворни дами и членовете на кралската династия обожавали огледалото толкова, че страната била сериозно застрашена от разорение.

 

         Победоносното завръщане на огледалото започва през XIV век. То започва да се употребява като военно оръжие. Много тайни на огледалото се приписват при използването на системата от шрифтове, изобретена от Леонардо да Винчи. А шпионите не рядко са използвали джобни огледала за безопасно следене на вражеските лагери.

         

          Православната църквата дълго време също е смятала, че това е грях. Набожните хора не държали в домовете си огледала, а на служителите на църквата се е забранявало да ги използват. Едва след 17 век, огледалото навлиза в ежедневието на хората, заедно с други европейски изобретения.

          Световната мода на огледалата започва от XVIII век. Оттогава е трудно вече да се срещне дом, в който стените да не са украсени от огледало.

 

          Възможно, именно поради тези дълги забрани, огледалото да е свързано с толкова много суеверия. Този предмет е атрибут на магически обреди: с него гадаят, правят поличби, с негова помощ викат духове. Прието е да се смята, че огледалото запазва енергията на предметите и хората, които дори и веднъж са се огледали в него. Счупеното огледало символизира скорошно нещастие. Хората са вярвали, че може да се предпазите само по един начин: парчетата да се заровят в земята, като предварително поискаш прошка от огледалото.

           Днес тези поверия ни изглеждат забавни, даже и глупави. Но много от тяхното ехо завинаги са се запечатали в традициите на нашия народ.

 

           Огледалото има памет и лекува! В наши дни огледалото има най-различна употреба. Психолозите смятат, че, за да се избавите от вътрешни преживявания и депресия, е необходимо повече да се оглеждате в огледалото. Здравите и уверените хора – обратно, оглеждайки се дълго в огледалото, започват да изпитват хроническа умора и нарушение в паметта. Огледалото е способно да задържа в себе си както положителната, така и отрицателната енергия на човека, встъпвайки в роля на енергиен вампир за здравите хора и източник на мощна позитивна енергия за болните. Вниманието на лекарите е привлечено и от възможността за лекуване на белите дробове, кръвта и лимфните възли с помощта на огледалото.