С появата на градската култура възниква и декоративното засаждане на цветя. Още в третото хилядолетие преди нашата ера в Месопотамия и Египет са садили не само полезни, но и декоративни растения, лотоси, незабравки и др.

В първото хилядолетие преди нашата ера са били създадени прославените градини на Семирамида, смятани за час от седемте световни чудеса. Дворецът на Семирамида, царицата на Древния Вавилон, имал тераси на няколко нива, на които били посадени растения, свързани буквално с всички краища на къщата.

Към този период се отнася и първото ръководство за отглеждане на растения, за съжаление останали са само отделни фрагменти. Известно е, че  в Египет, жената фараон Хатшепсут е екипирала и изпратила специална експедиция до Пунт, доставяща не само скъпоценности и слонова кост, но и тамян (Boswellia sacra) и смирна дървета.

Прекрасни декоративни градини са съществували под името „Парадиз”, означаващи за европейците - рай, а на персийски просто градина или парк.

Отначало древните гърци не изпитвали потребност от градски декоративни градини – градовете били малки, а жителите редовно ги напускали за работа по своите селскостопански участъци – полета, лозя или градини. Най-голям разцвет на градинско парковото изкуство се осъществява по времето на Древен Рим – един от първите мегаполиси в съвременния смисъл на тази дума: население, достигащо милион човека, многоетажни къщи и развито комунално строителство. Именно жителите на Рим са станали и първите истински граждани, занимаващи се със занаяти или търговия и за дълго са се откъснали от естественото природно обкръжение. Археологията потвърждава, че практически във всеки частен дом е имало малка градина, а по-заможните жители са притежавали разкошни градини с фонтани и екзотични растения. Трябва да отбележим, че и основният семеен живот протичал в помещенията, които излизат към градините, а официалната дейност се извършвала в отделени от тях стаи. Голяма част от гражданите са обитавали малки домове и не са имали възможност да притежават свои собствени градини. Те отглеждали цветя в домове си в керамични саксии. Разпространеността на това явление се потвърждава от съществуващите и упоменати разкази на съвременници за това, че по време на нередките смутове в Рим, тези саксии често са летели към главите на политическите опоненти. Именно в Рим са открити първите паркове, достъпът, до които е бил възможен за всички.

На другия край на материка, в Древен Китай, също е създадена такава рафинирана градска цивилизация, която е отглеждала прекрасни декоративни градини, възпети и достигнали до нас в стихове и проза.

След гибелта на Римската империя традицията за декоративното градинопроизводство на първо време се съхранява в християнските манастири.

Масовото развитие на стайното градинарство в Средновековието започва през 15 – 16 век, отначало в Италия, постепенно и в други европейски градове. На платната на майсторите от времето на италианското възраждане може да се забележат здания, тераси и галерии, които са украсени от растения, засадени в саксии или поставени във вази. Техните съвременници във Фландрия често изобразяват върху своите платна ириси, рози или лилии, също растящи в саксии. В епохата на великите географски открития в Европа буквално нахлува поток от екзотични растения, много от които се превръщат в обичайните за нас домашни растения. Именно по това време в стайното цветопроизводство навлизат тропични растения, много удобни за отглеждане в нашите жилища (до този период стайните цветя били основно от субтропичната област на Евразия).

Главна и съдбоносна роля за съдбата на европейското градинопроизводство изиграва Холандия. Още през 17 век в тази страна цветопроизводството придобива не само небивал за Европа размах, но и съвършено нова форма. Колониите в Южна Америка и Индонезия и прекрасните търговски връзки по цял свят (неслучайно от всички европейци, само те можели активно да търгуват в Япония и Китай) позволяват на холандците да съберат в своята малка страна декоративни и екзотични растения от цялото земно кълбо. Достатъчно високото средно ниво на живот и образование на холандците за това време и високата степен на урбанизация, създават предпоставки за увеличаване на колекционирането на тези растения, въпреки че тяхната стойност е била необичайно висока. Известно е например, че през 17 век един холандски капитан донесъл от Суринам дузина орхидеи, продажбата, на които позволява на морски вълк да си купи къща с градина. Именно и в тази страна, за първи път, е била усвоена промишлената технология за отглеждане на луковични растения, на първо място лалета и зюмбюли. Така се залага основата на господството на холандското цветопроизводство по цяла Европа, в значителна степен съхранено и до днес. Холандия става и голям, основен износител на всякакви декоративни растения.

От 17 век оранжериите започват да се използват и за колекциониране на редки растения, донесени от далечни пътувания. В продължение на около век с това са се занимавали само учените натуралисти и много малко монарси и аристократи. С трудовете Русо, в средата на 18 век, ботаниката става модерна и сред третото съсловие. Естествено голяма част от тези колекционери не разбирали особено от ботаника, за тях е бил важен външният вид на колекцията, с която могат да се похвалят пред гостите си. Именно така се появяват зимните градини от съвременен вид – парадна декоративна градина, защитена от студения климат с прозрачен стъклен покрив.

В България първата ботаническа градина е основана през 1882 година като Княжеска ботаническа градина, между Драгалевци и Бояна. През 1955 година се създава ботаническата градина в Балчик - Дворецът на румънската кралица Мария. А през 1977 година – Университетската градина във Варна.

Организират се многобройни експедиции за доставяне на екзотични растения от цял свят, дори и от най-трудните кътчета на планетата, предназначени не само за научни колекции, но и с чисто търговска цел. Озеленяването на помещенията става способ не само за украса, а е продиктувано от чисто биологическата потребност на човека към естественото за него природно обкръжение. Именно затова любовта към декоративните растения не е привилегия на сравнително заможни хора, а се среща и сред хора от всички слоеве.

Кое носи повече радост – разкошната зимна градина или например цъфналата азалия под прозореца?