Статията е за това как правилно да подберете растения за детската стая отчитайки всички мерки за безопасност и чисто естетическата гледна точка. Основано е на моя личен опит.

Всички знаем, че за да се развива хармонично детето, на него му е необходимо общуване. Но общуването не се свежда само до игри и беседи с мама и татко, баба и дядо, съседски деца и прочее представители на човешкия род. Общуването – това е още и осъзнаването от детето на неговата неотделима част от света. Светът, който се състои не само от хора – в него има още котенца и кученца, рибки и птички, пеперуди и цветенца. На детето е необходимо просто да заспи с камъче в устата (което ще доведе майката до състояние близко до припадък), да изяде цветенце или да седне в локвата, за да го опознае.

Когато ми се роди дете, аз реших да не го лишавам от радостите на живота, веднага изведох котката, кучето и даже бях готова да се разделя с цветята в детската стая. Тогава пред очите ми случайно попадна статия за цветето монстер. Оказва се, това безусловно прекрасно растение, нощем поглъща кислород! Затова и по-скоро, монстер е подходящ за офиси и коридори, но не и за детски стаи. Ровейки се в книгите, разглеждайки сайтове и от опита на други майки, аз определих за себе си растения, които може да се поставят в детската, и такива, които – не бива, защото са потенциално опасни за детето.

За кактусите и растенията с бодли ще се наложи да забравите за дълго. Те не бива изобщо да се държат в къщата, докато детето не стане поне на 7 години. Не е необходимо да се обяснява подробно. Роди ли се в дома дете, раздайте кактусите в добри ръце – по далече от бедата. Не е необходимо да се утешавате с мисълта, че растението стои високо на рафта или на перваза на прозореца. Още щом мъничето покори хоризонталната повърхност, него неизбежно ще го притегли движението нагоре. Детето ще бъде привлечено от шкафа със съблазнителните бодливи създания.

Трябва да се сбогувате и с отровните растения. Разбираемо е защо. Изследването на света по пътя на пъхане на всичко в устата, което се препречи пред него, започва още по-рано от покоряването на височините. Ето и една лична поучителна история. Когато веднъж моята котка реши да пробва на вкус дефинбахията. Летателен изход от тази ситуация за щастие не се получи, но се стигна до няколко неприятни часа, изкарани до постелята на страдащата котка, които ме научиха на много. Това си беше само котка, но помислете си, ако на негово място се окажеше вашето дете (пази Боже!). В черният списък на тези коварни растения са: акалифа, адениум, аламанда, аспарагус, бровалия, брунфелзия , гиппеаструм, дипладения, диффенбахия, кливия, кротон, коринокарпус, пахиподиум, коледна звезда, хемантус, ятрофа.

Тогава окончателно реших да започна озеленяването на стаята на моето дете с непретенциозните сансевиерия и хлорофитум. Последното цвете веднага привлече вниманието на детето със своите необичайни тесни листа и подавайки се от тях дълги израстъци с малки листенца и цветове. Когато детето поотрасна, аз поставих в стаята драцена и фикус (с фикуса бъдете внимателни – сокът от някои видове може да предизвика раздразнение по кожата), като поръчах веднъж в седмицата да почиства листата му. Радостта на детето нямаше предел! А неотдавна се сдобих и със солейролия. Купих си я за себе си, но детето ми я хареса и помоли да я оставя в детската стая. Все пак, до сега не беше виждало стайно цвете с толкова листа и цвят, а тук и плодове. Безусловно преди тържественото предаване на цветето последва кратък и достъпен инструктаж за неговата грижа.

Резюмирайки горенаписаното е добре да си направим извод, че за децата подхождат безопасни, не отровни, ярки, необичайни на вид цветя. Детето с интерес ги наблюдава и лесно се грижи за тях.

И още един пункт за безопасност – саксиите. Те трябва да са само от пластика (и то качествена!). Глинени не са подходящи, защото са много тежки и при падане отвисоко върху детето могат да му нанесат сериозни наранявания (желателно е, разбира се, саксиите изобщо да не падат върху детето – нито глинени, нито пластмасови). Самите растения също се чувстват много по-добре в «пластиката», отколкото в «глината».

Моето дете вече е по-голямо. Всеки ден, бърза да се прибере от градината, защото има толкова много работа – да нахрани котето и кучето, да полее и избърше своите цветя, да изреже сухите им листа. А аз се замислям да не напълня ли с растителност стаята му, вече напълно спокойна за неговата безопасност.