Пирин е втората по височина планина в България и седма по височина в Европа, след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеи, Олимп и Рила. Тя е с площ от 2585кв.км и е разположена в Югозападната част на страната, между долините на реките Струма и Места и е част от обширния Рило-Родопски масив.

Най-старото известно име на планината произлиза още от древните траки, които са я наричали Орбелус, което означава „белоснежна“. Академик Владимир Георгиев пък смята, че името на планината произлиза от тракийската дума „перинтос“, което означава скала. Славяните са я наричали Перин или Перун, по името на славянския бог Перун, Повелителят на гръмотевиците.

 

Планината е разделена на три дяла и е един от природните резервати в България.Тук можете да откриете голямо разнообразие от растения и животни, което до някъде се дължи на климата,който е изключително разнообразен, заради големите разлики в надморската височина. В ниското, където са долините на реките Струма и Места, преобладава средиземноморския климат. Там зимата е сравнително мека, а лятото е горещо.По високите части на планината обаче не е така. Там лятото е прохладно, а зимата е много студена и снежна.

Климатът и множеството реки, езера и минерални извори, благоприятстват развитието на много и различни растителни видове. На територията на Пирин планина са регистрирани повече от 1375 вида растения, които принадлежат към 484 рода и 94 семейства растения, като голяма част от тях са записани в червената книга на България като защитен вид. Едно от най-известните е еделвайсът, който се среща предимно по Джамджиевите скали, под връх Вихрен. 18 от растенията са локалните ендемити, които се срещат само в Пирин. Сред тях са пиринският мак, пиринската ливадина, давидов лопен, пиринската мащерка и бъндеришкото шапиче. Тук, в планина виреят и едни от най-лечебните растения у нас, като пирински чай,горска ягода, обикновена иглика, червен и жълт кантарион, гръмотрън, маточина и други.

Голямо е разнообразието и на животинския свят в Пирин планина, което  се дължи до голяма степен на разнообразния релеф. Тук живеят 2091 вида безгръбначни, 294 от които са много редки и присъстват в световните и европейски списъци на застрашените видове.

От бозайниците тук се срещат много мечки, зайци, диви свине, елени, вълци, лисици, сърни, както и емблематичната за планината дива коза.

Птиците тук са около 40% от видовото разнообразие в България. Сред тях са орелът, бухалът, соколът, ястребът и гургулицата.

От представителите на влечугите най-разпространени са пепелянката, смока, усойницата, жабата дървесница и шипоопашатата костенурка.

Освен с растителния и животинския си свят,този район има и богато културно наследство. В древността, по тези места са живели траки, древни гърци, римляни,турци и много поколения българи, които са оставили следа в нашите битие и история. В пиринския край са се родили и израснали едни от най-будните и бележити българи , сред които са Неофит Рилски,Паисий Хилендарски, Никола Вапцаров и Тома Вишанов.

Всеки град и всяко село в областта носи и разказва хиляди истории от нашето минало, за да се помнят от поколения напред.